Определено натрупаният опит през годините и правилната стратегия, ни помогнаха да вземем надмощие над лидерката до преди този кръг от шампионата Набила Тейпар Великобритания,която водеше с 14 точки.
Целта ни беше да се класираме максимално напред в предно предаване, за да наберем необходимия брой точки. Между нас трябваше да има поне 2 коли разлика или да допусне грешка. Целта ни бе с правилна атака да започнем да й взимаме етапи и по-този начин да и разклатим психиката, което да доведе до грешки в шофирането й.
Нашата атака започна още от първия състезателен етап петък вечерта, в който стартирахме една до друга с пряк двубой, в който поведохме с поне 10 секунди в разстояние от 2,6км. В края на първия състезателен ден се намирахме на 20,2 секунди пред нея. Истинската надпревара започна в неделния ден, който се оказа доста дъждовен и усложни вече сложните и тежки условия. След проблем в скоростите довел до моя грешка и излизане от пътя, британката скъси дистанцията помежду ни на 12,2 сек. Това ме стегна и стимулира още повече и в най-възловия етап от 27,48км ние направихме нашия силен удар от 44,1 секунди!
Знаех, че следващия етап ще е много важен, а и тежките метеорологични условия усложниха надпреварата и допринесоха до още по-голяма концентрация и проява на опита натрупан през годините. Точно в този етап, когато ти трябва спокойствие, ние вече я бяхме изнервили, като поведохме с 56,3секунди, което доведе и до нейна грешка, която я извади от надпреварата.
Останалите 2 конкурентки, които изоставаха на повече от 10 минути, не се оказаха заплаха за нас и целта ни до края на състезанието беше да държим темпо за да запазим 3-тата позицията в предно предаване, но и в същото време да завършим, което щеше да ни заведе и до третата Европейска титла при жените.
И ето след последния провел се етап SS13 от 27,48 км, който смея да твърдя, че бе най-трудният в кариерата ми ние се отзовахме на крачка от подиума. В този етап бях изправена пред изпитанието за шофираме в огромен порой, със зверско спускане върху настилка от глина, който беше 1/3 от целия етап, провел се на тъмно и в най-трудната част падна и мъгла следствие, на която се наложи и спиране на светлините, защото пред нас имаше бяла стена, а пътят беше толкова тесен и кален.
След това изпитание, на финала ни чакаше екипа на Евроспорт, който е организатор на шампионата, за да ни обяви, като новата европейска шампионка.
След като титлата в последните години мина през Австралия, Великобритания, Италия, Испания и беше на крачка да се върне пак на острова я взехме и върнахме за 3-ти път в България, което доведе до затвърдяване на историята на „една българска роза по европейските рали трасета“.
Безкрайно съм щастлива от това, което постигнахме през този сезон въпреки, че се включихме в последната 1/3 от шампионата и имайки предвид през какви изпитания минах през последните 3 години няма как да не съм горда с това, което показахме с Георги.
Успях да се кача на автомобила, за който чакам от момента, в който бе хомологиран – Peugeot 208 R2. Влезнах в много голям и професионален отбор – Sainteloc Junior Team, който направи всичко възможно да имаме най-добрата кола за изминалите състезания. Спечелих уважението на още фенове и важни за спорта хора. Получих огромна подкрепа от моите основни партньори в лицето на Петрол АД, както и Астра Оптик, Версо Травел, Боро Теракол, Баухаус България, Хелиос, Сонакс , моите верни фенове и не на последно място върнах усмивката на лицата на семейството ми.
В понеделник вечерта в Будапеща се проведе и грандиозна церемония по връчване нагодишните награди за Европейския шампионат. Моят отбор – Sainteloc Junior Team бе награден за първо място в отборното класиране, за което двамата с Георги също допринесохме и изпревари Турския отбор на TOK Sport WRT с 9т. В женската купа Британката Кати Мюнинг зае 3-то място изпреварена от Набила Тейпар – отново от Великобритания и на първо място България.
Шампион за 2019г стана Крис Инграм с навигатор Рос Уитрок.