24 часа „Спа“… ооо 24 часа „Спа“…

Ако краката ми имаха крачкомер, щяха да спрат да вървят, ако гърба ми го правеше за пари, щеше да ми каже – не се хаби… ако очите можеха да го покажат и ушите да ви го изсвирят… но сърцето ще ви го разкаже…

Седнал съм на новата трибуна над О Руж в 4.00ч. Пътеката до там е стръмна и я минах за кой ли път, но само да стигна малко по-натам до гората… Да видиш как се появяват фарове в тъмнината и моторите крещят , толкова е натурално био дори, малко застудя, но това е само за тялото, не и за духа….

Пристигнах в събота в 9:30, всичко на пистата беше различно освен самата писта… Имаше задръствания, паркирах на друг паркинг на майната си, не хванах Келенерс преди старта, не знаех дори коя кола, нито за кой отбор, нито в кой пит е… но междувременно срещнах Кристиан от Айфелкинд. Отидох в техния пит, от старите бе той. Там тъкмо се готвеха за смяна на пилотите. Справиха се супер и хоп вече имах втори фаворит. Излязоха на втора позиция с преднина пред третият, но след малко излезе сейфти кар, който събра колоната и когато тя се прибра броени обиколки преди финала. Последваха две обиколки на зрелищна битка между първите четирима и в пита атмосферата рязко се нажежи, последваха най-различни изрази на напрегнати емоции, звуци, ръкомахане и все по-голямо втренчване в мониторите. В последната обиколка стана отново разбъркване и разместване на позициите между втория, третия и четвъртия , в крайна сметка бяха задминати и финишираха четвърти,но в крайна сметка пък щастливи, че въпреки няколкото инфарктни момента и почти сблъсъци, колата след един час мина финиш линията успешно…

Келенерс излезе много назад и не можа да навакса, все слаб съотборник му се пада… Разбрах му отбора и тръгнах отново нагоре към новите питове, не усещащ още умора. Уви съвсем не бе там, видях му колата и тичах след нея до откат, а тя направо заведе ме отвъд океана. Поради големият брой автомобили и многото атракции и места за забавление, както и всякакви сървиз центрове (беше си малък построен град, имаше безброй много посетители.Пространството между новите и старите питове се беше превърнало в долина на безброй много луксозни лобита и изложени автомобили на най-бързите автомобилни марки , имаше адски много заведения,някои от които се превърнаха в дискотеки до 4ч.), болидите на Formula 3 и автомобилите от клас GT4 бяха по пътчето към картинг пистата. Автомобилът на Ралф, който се оказа че не го кара той, ме отведе почти до картинг пистата. Прекосил океана срещнах отново Кристиан, там бе и неговият тим. Видях Келенерс за малко и замина на семейна ваканция. Отидох при Кристиан, лаф стана голям. Огледах добре автомобилът BMW M4 GT4. След малко дойде човек от BMW M Team, който свали информация от компютъра, за да прегледат и BMW стойностите, да са уверени, че всичко е наред. Слад малко Кристиан се захвана да сваля доста електроника от автомобила и му помогнах с каквото можах, след което останалите механици подготвиха автомобилът за товарене и се заеха да разглабят пита. Засърбяха ме и мене ръцете и казах дайте нещо да помогна. С Кристиан започнахме да вадим товарни сандъци от втория етаж на камионът където се товари и колата… Разглобихме „къщата“, имаха даже пералня на пистата, за 400 литровия резервоар и шатрите, масивната конструкция за брезента продължение на тира и квадратните пластмасови подове, хладилниците и кухнята няма да обяснявам… натоварихме един тир муха да не може да влезе и един бус, дискове намазах аз ще видите ще ви ги покажа завършени… Стана вече 15:00 Боби гърба почна да го боли.

Продължаваме, хайде пак отвъд океана по пътчето през кар парка на Formula 3, през изложените автомобили, където се застоях за да видя една много специална за мен кола, в специална конфигурация, която е много рядка и през годините не бях виждал. McLaren F1 GTR Longtail, произведени са 10 броя! Но палатката и беше празна , само табелката стоеше, дали не си беше тръгнала… и в този момент свърши състезанието на този клас автомобили и започнаха да се прибират към своите палатки. Помогнах с бутането на някои от колите и получих благодарности с обръщение „Сър“, а хората които работеха по тях, бяха с ризки. И след малко се появи и той „ебати колата“ падна ми шапката, уникална красавица в цялата и прелест. Изчаках да се махнат папараците и отидох да я огледам и да се порадвам на спокойствие. След което през долината и до новите питове, Миро вече трябваше да е там, дано е спал сън голям. Намерих пита и оттам ми казаха Миро е на грида.

Автомобилите стартираха на старт финалната права пред старите питове преди О Руж (най-известният завой в автомобилният спорт. Цялото му име на френски е Raidillon de l’Eau Rouge. Raidillion е път, улица, а Eau Rouge е червена вода, защото така се казва рекичката, която минава под него, но аз мисля, че това име му подхожда, защото този завой е гигант, когато стъпиш на пистата преди него, а и отстрани във фен зоната да си, наистина те кара да се чувстваш като мравка. Когато минаваш със състезателния автомобил през него първо при захождане за него се чува мелодийката на кърба, след което предницата ти се забива все едно в подножието на Еверест, ако колата ти е по-ниска може фронт сплитерът да опре и да метне искри, след което при влизането в апекса на първата част от завоя от страничното натоварване отново излизат искри, често в този момент преди отново да подадат газ колите хвърлят огън, и се изстрелват към върха на завоя без видимост какво се случва на правата горе.

В началото на автомобилните състезания на този завой, почти при всяко състезание е имало загинал. И до ден днешен има инциденти, като през 2021 година става катастрофа с именно две от колите на отбора на Миро, едната от които води той. При нея двигателят на едното Lamborghini изхвърча на стотина метра, а цялото колело с крепящите елементи влиза в кокпита на другото на сантиметри от пилотът.

… Тичай пак до стария пит, минавам през вратата със специален достъп благодарение на картата, която ми даде Кристиан и какво да видя ооo… уви всички красавици наредени, след малко готови за мешавици… Намерих Миро в тълпата буташе колата, зарадва се като ме видя гейна и моята уста. Макар и рядка среща, в този човек има много сила човешка (за 24 часа не седна нито веднъж, моторспорт сърце на мъж). Има хора енциклопедии ви казвам, Миро е за моторспорта, него питайте преди аборта…

Подредиха и другите две отборни коли на грида и се събраха всички да се снимат, снимах ги зад колата аз. Пет минути преди началото изтеглиха публиката и частта от екипите със сервизните колички. След малко се чу и първият рев за загряващата обиколка. След нея последва и стартът на наистина най-дългото състезание в живота ми. Тези 24 часа, бяха едновременно и един дъх, поради невероятно многото хубавии емоции, но и се проточиха като едни истински 24 часа на крак. Отборът на Миро – Emil Frey Racing беше с три коли Lamborghini Huracan GT3. Две в клас Про с номера 19 и 63, защото през 1963-та е създадено Ламборгини и неговата кола номер 14 в клас Силвър. Колите са еднакви , разликата е, че в Силвър пилотите и техните лицензи се водят „млади“, но аз не мисля, че който и да е каращ на 24 часово състезание, след него все още може да се нарече млад, опитът след него е огромен, а и разликата във времената на всички коли на пистата беше до 4 сек. през цялото време на състезанието. Екипът беше от около 60 човека! С влизането в пита имаше десетина инженери, пред всеки от които имаше 5-6 монитора, на които следяха абсолютно всичко, което можете да си представите и сте чували като част от автомобил, дори моментното натоварването на преден ляв амортисьор ако искате, разположението на всички коли на пистата, времената и каква ли не информация. Тези хора не мръднаха 24 часа от мониторите! Имаше също така метеоролог, който следеше времето и температурата на въздуха и асфалта. Три физиотерапевта, единият от които един от най-големите спортни лекари с клиника в Австрия. За всяко кола по един Кар Шеф, т.е 3 един от които е Миро. Много механици и много хора отговарящи за гумите, както и мияч на гумите, оказа се че за състезанието трябват по 30 чифта гуми на кола и това е без мокрите. (Един чифт е на цена от 2500 евро и спирам до тук с тези просто числа, оставям сметките на вас). Човек отговарящ за гардероба и прането на дрехите, както кетъринг и хора на всякакви други позиции, като всеки си има своето задължение и трябва 24 часа буден или спящ да бъде на 100%, за да се получи всичко както трябва, да бъдат едно цяло и да има успех.

Колите на Emil Fray стартираха от – кола номер 63 от 5-та позиция, кола 19 (12-та позиция) и на Миро колата 14 (20-та позиция). В началото колите тръгнаха добре и кола 63 се изкачи до 3та позиция, но гръмнала гума я вкара в бокса и изгуби доста позиции, макар и Пирели, доста коли имаха проблем с гумите по време на състезанието. Дори 25 минути преди края на състезанието, кола номер 14 в обиколката преди последния за състоянието пит, влезе с гръмнала гума (за малко за пореден път). Започнах с въпросите към Миро и отговор получих на всеки от тях, исках да науча всичко, което мога, в крайна сметка беше адски много и черпех директно от кухнята, няма как човек да придобие представа без да го преживее.

Кола номер 14 се движеше около 20-та позиция. Последваха безброй много питове по 26 за кола със смяна на гуми. Имаш вариант на два пита, единият е къс само за гориво и е 10 секунди, а другият е със смяна на гуми и минимално зареждане на автомобила 41 секунди, като за това време успяваха да сменят 4-те гуми и пилотите да са се сменили и да са си сложили коланите. При пит стоп колата имат право да я докосват 4 човека, а Кар Шефът само я спира и оглежда колата и решава от какви интервенции има нужда. През вечерта, кола с номер 63 отпадна, катастрофата беше явна, пилотът излезе и каза – някой друг беше… Продължихме така с 14-та кола, първа в класа поне беше тя…

И стигаме до тук, обади се най-накрая гладът… тръгнах да търся храна на Спа в 3 през нощта… Първото място – греда и музиката беше спряла. Продължих надолу и се озовах в студентски град, даже в малко по-пълен блясък, но намерих храна… Едни носеха варели от гориво и си мислеха, че са барабани, други пияни се объркаха и на стола върху масата трябвало да стои, дори да не виждаш ти… Пияни хора, простих им… Тръгвам по алеята към мястото, от където пиша и виждам на оградата подпрян младеж спи като таралеж… Хей Мен, ар ю окей? Хи сед йей.. с палец нагоре и каза ми … Говорят ми и ме приспиват за жалост, не само че не ме приспиваха ами и буден ме поддържаха 36 часа… Можех и още. Не знам дали спорта много ми взе, но със сигурност от него, не ще се мре <3.

Написах тези няколко реда там, част от тях и оттук натам дописвам от дома. След трибуните се потопих в мрака на гората и фаровете на колите преминавайки на моменти осветяваха алеята, която беше по цялата дължина на правата след О Руж. Имаше малко хора, някои със спални чували отстрани и такива спящи на столове обвити в одеала, други будни. Спирах на няколко места да правя клипове и просто да им се любувам на колите ей така. Насочих се към шикана на края на правата исках да спра точно преди точката на спиране, където минават най-бързо, но греда в този момент се появи фул корс йелоу (всички коли по цялото продължение на пистата карат с 80км/ч) и не след дълго се появи и сейфти кар. Придвижих се до шикана и чаках да се прибере сейфти кара, след като се прибра именно в първата обиколка на шикана се завъртя едно от фераритата (имаше кола на Ferrari, която я караха само жени, но в тъмното не можах да преценя дали е розова или червена) и направи целия завой в чакъл, което е доста неприятно, защото колата лесно губи сцепление , сликовите гуми, когато са загрети са много меки и чакъла директно се прикрепя към тях и ги уврежда, по някое време изхвърча от гумите и може да пробие всеки един карбонов детайл по колата, с тези обороти на гумата при висока скорост е като куршум, отделно при самото преминаване колите се „стрелят“ една друга, а и моят опит знае, че на завой с чакъл колата е доста непредвидима. Но уви колоната от автомобили, която беше събрана след сейфти кара мина в пълен синхрон, като симфония. Тези пичове на тъмно в 5.00 часа сутринта, след толкова часове каране и какво ли не минаха през двата завоя на шикана ,както марширува китайската армия на парад броня в броня след спиране от 270км/ч!

Поради липса на памет в телефона почти не можах да снимам повече, погледах ги им се порадвах още малко, стана ми вече много студено, бях с фланелка, блуза и яке дъждобран, а в гората си стана 10 градуса, а именно и за това по това време беше записана и най-добрата обиколка в състезанието от 2.17,480, което показваше и, че пистата все още не е чак толкова мръсна (по време на състезание хвърчат адски много парчета гума и на места пръст, прах, чакъл и няма как да бъде почистена, освен на местата където става инцидент, но след инцидент също не може да бъде почистена префектно. С класическите автмобили след третия час е много опасно). Затова се насочих обратно към пита, чакаше ме дълъг път трябваше да мина обратно алеята по правата, през тунелчето под О Руж, покрай старите питове, през долината и да стигна до новите питове.

На връщане вече всичко навсякъде бе отихнало, нямаше музика от дискотеките, нямаше почти хора, всички отбори си бяха по питовете, работеха само те, гумаджиите на Пирели,които съшо не спряха над 24 часа (Пирели на състезанието през 2019та година са закарали 13 000 гуми!), автомобилите, които не спираха да въртят обиколки и пилотите, които ги караха (за цялото 24ч състезание се изминават около 4000км, първите 30 коли от 65 стартиращи са направили около 530 обиколки. Кола 14 по километраж сумарно тренировки, квалификация и състезание показва изминати 4307 км) и осветлението около питовете и долината (останалата част се кара на тъмно). Стигнах в пита и се оказа, че съм изпуснал техническия пит (между 12. и 17. час от състезанието задължително трябва да бъдат сменени спирачките на автомобила с цел безопасност).

Но на другата кола още не беше направен, беше ми супер интересно, защото това при тях се случва за две минути, при температура на спирачките от над 300 градуса! И да случи се ,но се оказа че не смяната на спирачките отнема толкова време, а спирането на колата , зараждането и с гориво, смяната на пилотите и след това вкарването и в пита, (пред пита нямаш право да ползваш никакви инструменти, освен пистолетите за гуми, маркуча за гориво и този за въздух, който вдига колата. При изваждането му колата се пали автоматично, като за целта пилотът вътре трябва да е натиснал спирачката и съединителя и тръгва само след натискане на газта) сваляне на гумите и реално смяната на спирачките трае няма и минута на всички колела!, а за сравнение на нормален автомобил по време на състезание е около 4-5 минути на колело ! А в сервиз около 15-30мин! Кола 19 потегли с нови спирачки и гуми, пълна с гориво и свеж пилот зад волана(на който има около 15-20 копчета). Междувременно нашата кола 14 се движеше между 1. и 3. позиция в класа си и между 15. и 20. позиция в генералното. Влязохме в серия, в която при всяко влизане в пита се разместваха позициите между първите трима в класа. Имало е контакт между нашата кола и друга защото решетката на бронята ,която пази водният радиатор беше изкривена и опираше в него. Миро я махна за да не пробие радиатора, но за да не губи време пусна колата на пистата и започна да мисли решение на проблема за следващия пит. Всяка секунда беше важна, макар и 20тина часа по-късно в това състезание. Решението беше нова решетка, закрепена естествено със свински опашки и „състезателно“ тиксо, за да не се губи време и да влиза колата вътре в пита за инструменти. За целта бяха закрепени свински опашки към мрежата и стърчащата им част беше залепена за корпуса на колата и бронята с тиксото- гениално. Продължихме така и така продължи и битката между първите трима в класа, по едно време двете оцелели коли на отбора се оказаха една след друга, а междувременно и двата конкурента на кола 14 бяха около тях . Първите 7 бяха в 10 секунди и това след 21 часа каране или 3 часа до края, бих казал само, но 3 часа са много време и всичко може да се случи. На колата също така трябваше периодично да се налива масло, което става с бутилка подобна на пожарогасител, което също става с налягане.

Като цяло всичко се случва 24 часа под налягане и под напрежение, зареждането на гориво работи на гравитационен принцип, като кулата на резервоара не трябва да е на височина по-голяма от 2 метра и маркуча не по-дълъг от 2.5 метра (което е достатъчно за 10 сек да се вливат около 45л. През 70те години отборът на Пенске се появили с кула с височина от 7 метра, което е и рекордът ). За сметка на това въздухът , който вдига колата  е под налягане от 40-50 бара! За механиците е напрежение, някои от тях успяваха да дремнат, кой където може, някои на столове като шезлонги други направо на земята, гумаджиите отзад в палатката. Представете си да спите дори и нащрек и да ви тупнат по рамото и след 2-3 минути да трябва дадете всичко от себе си, да сте на 100 процента и да трябва да работите с гориво, да сте под кола , да сменяте гуми за секунди и каквото и да е без грешка, защото залогът е огромен.

Смея да кажа на 99%, че само аз и Миро не затворихме очи за секунда! Последните 4-5 часа се разбра ,че битката ще е колкото между пилотите и издържливостта на автомобилите, толкова и стратегическа и на инженерите зад мониторите. Последва висш пилотаж инженерна мисъл и стратегическо мислене, позициите между първите трима в класа се сменяха на всеки пит. Ползваше се всяка възможна ситуация за преднина, имаше фул корс йелоу, колата влезе за бърз пит 10 сек гориво и излезе втора, излезе сейфти кар за 20 минути, влезе колата на другия отбор за пълен пит, другата остана на пистата, нашата отново влезе за бърз, позициите се сменяха постоянно като числата на ролетка, само че с 3 числа. Третата кола от съперниците така и не влезе, но беше на предела за гуми и гориво, дали късния пит не беше печеливш ноубоди ноус… в крайна сметка час преди края опонентите направиха последния си можеби пит, а на нас ни предстоеше последен, който се състоя 25 минути преди края, мисля по план трябваше да е бърз, но обиколката преди колата да влезе в пита, след толкова напрегнати последни часове гръмнахме гума.

Пита се превърна в решаващ момент, но въпреки напрежението и умората беше изпълнен перфектно.

Гръмналата гума беше нанесла огромни щети на задния калник и беше унищожила напълно подкалникът, по този начин беше оголен и изключително уязвим масленият радиатор, едно камъче, което е много вероятно да попадне там и сме чао, 25 минути преди края! Знаеш, че трябва да стискаш всички палци и да се молиш това да не се случи… Колата излезе на 16та позиция зад другата кола на отбора номер 19 и 2 минути зад втория в класа. Пилотът трябваше просто да я пази имахме преднина от 2-3 обиколки пред 4. в класа, междувременно колата на Валентино Роси и управлявана от самият него беше на обиколка зад нас.

След 2-3 обиколки вторият в класа ни гръмна гума, но макар и стратезите да казаха на управляващия пилот да почне да гони беше късно и нямаше смисъл, затова се върнаха към сигурния вариант, джъст бринг ит хоум.

Две обиколки преди финала атмосферата в пита започна да се нажежава, всички недоспали погледи бяха зомбирани в мониторите и телата ни стегнати и напрегнати… Остана една обиколка, на мониторите изписа файнъл лап и част от екипа отиде на стената да поздрави преминаващите финала пилоти.

Ииии ооо чудоо, случи сее, финиширахме трети, имахме подиум , с преминаването на колата всичко избухна, имаше викове, крясъци, сълзи, прегръдки, блъскаха се столове, прегърщаха се, викаше се, някои постигнали целта просто можеха да се отпуснат и да припаднат най-накрая,  имаше сълзи, повдигаха се, всеки тичаше да поздрави някой!!!

Беше наистина уникално, излязох пред пита всички навсякъде ликуваха, от трибуната ръкопляскаха все още, на терасата над питовете се викаха имена, махаше се и се поздравяваше, всички ликуваха, започна музика песента беше на Metallica – Nothing else matters… една от трите много специални песни за мен и когато и да се е появявала в живота ми случайно чута от някъде, то не е било скучайно, той винаги се е променял …

СлучаЕност, не мисля…

Нямахме повече време за радост, предстоеше награждаване, навсякъде беше пълно с хора и нямаше нищо общо с последния път на разсъмване, когато отивах към пита от гората… Всичко гърмеше и ликуваше .

Колите победители бяха подредени в загражденията за отборите, от Ламборгинито не беше останало много, но машината свърши задачата си и осигури подиум… Имах честта да бъда и там по време на награждаването, да изпитам всяка една емоция, имаше огнено, димно шоу и заря, невероятно!

Колата отиде при съдиите, а ние се завърнахме към пита да разглабяме, макар и да не съм свършил нищо по време на състезанието, аз все пак бях просто гост, исках много да им помогна с прибирането, чувствах се и длъжен да върна жеста, а също така научих още повече неща как функционира тази огромна машина… Натоварихме 3 тира и един бус, появи се едно момче българин , фен дошъл от Мюнхен за състезанието ,който ми напомни за мен в началото преди да се състезавам, защото и той има такива амбиции и задаваше същите въпроси, които преди задавах и аз …

Чиста равносметка или предизвикателството и лимит тестът, който си направих.

Станах в 7:00 в събота, 9:30 бях на пистата, в 21:17 в неделя ме оставиха на колата, която беше на импровизиран паркинг останала сама цялата в прахоляк. Или на пистата съм прекарал 36 часа може би макс 2 часа в седнало положение, прибрах се в неделя в 22:40 не съм мигвал, изминал съм около 15 километра по стръмно нагоре-надолу, помогнал съм за товаренето на 4 тира и 2 буса, ял съм 2 сандвича, един гаден бургер, едни картофки, 0.5л Монстър, 2л вода, 1л кола и 3-4 еспресота!

Можех и още, стига да не спирах да ги чувам и да не трябваше да вървя, защото наистина нямах крака, чак се прибирах на темпомат, което никога не правя. И едвам се качих до четвъртия етаж …

Да сме живи и здрави , да живее спорта и ние да сме в него!

Разказ на Борислав Попов, подкрепен с любопитни факти от Мирослав Петков