Бомба със закъснител

В статията по-долу ще се опитам да направя анализ на състоянието на шампионата на затворен маршрут и да маркирам проблемите, които се забелязъл през годините. Повечето конфликтни точки са ясни на всички, но поради една или друга причина остават заметени под килима вече деситилетия. Преди да започна искам да подчертая, че в текста по-долу нямам за цел да злепоставя, обидя или дискредитирам когото и да било, и нека всеки който се припознае в думите ми – не приема фактите като лични нападки.

За никого не е тайна, че през годините шампионата на затворен маршрут стои в сянката на останалите две елитни дисциплини – рали и планинско изкачване. Отношението на спортната власт към него също е такова. В последните няколко години обаче същият се радва на засилена популярност, като заслуга за това със сигурност имаме и ние с живите излъчвания от почти всички кръгове (колкото и нескромно да звучи).

Правилници, групи, класове и такси

Първия голям проблем, който искам да маркирам е липсата на дългосрочна стратегия за развитие на целия шампионат, отделните серии и класове. Свидетели сме как правилата се променят ежегодно, а през миналата година в хода на сезона те бяха коригинари цели 3 пъти. Правилникът би трябвало да бъде планиран с години напред, и всяка по-радикална промяна да бъде ясна. В най-добрия случай сега е 6 месеца преди първото състезание. Корекциите по правилника задължително трябва да бъдат съгласувани с пилотите и отборите. Всяка промяна има значително финансово влияние върху тях, а те и без това са изнемогват. Недопустимо е на състезателите да се гледа като на дойни крави, да им се увеличавата таксите за лиценз и участие без основателна причина! Ако хипотетично приемем шампионата за театрално представление, то пилотите са най-важната съставка – актьорите в спектакъла. В политиката на спортната власт като точка номер едно би следвало да бъде прието привличането на нови пилоти и задържането на активните такива. Финансовото измерение при максимална прозрачност би било много по-голямо и устойчиво от това да се вдигат необосновано всички такси.

Недопустимо е отношението към по-бюджетните класове (RC5, RC4, RC3). На тях от години се гледа като пълнеж, вместо да бъдат адаптирани към новите участници и именно там да се търси масовост. В момента шампионата на затворен маршрут е капсулиран. Той не дава възможност за надграждане на пилоти търсещи продължение на професионалното си развитие в други страни. Решиш ли да излезеш извън България, започваш от нулата: нов автомобил, нови правила, нови класове.

Технически и административен контрол

На хартия изискванията и ограниченията са факт. Но какво значение има един текст, ако той стои единствено в наредбите и допълнителните правилници. За никого не е тайна, какви легенди се носят за (не)редовността на поне половината участници в шампионата. Кога за последно видяхте отворен автомобил и в състояние ли са комисиите да извършват контролирани проверки на полевите условия? Защо е необходимо пилотите да се превръщат в доносници и да пускат жалби един срещу друг, за да може комисиите да си свършат работата? Кой гении измисли процедурата за подаване на контестации и защо тя е сложена в рамка – до 1 час след приключване на състезанието (ако не ме лъже паметта).

Автомобила на Пламен Камбуров след контактите му с Константин Маршавелов – Писта Дракон 2018 г. Спортните комисари решиха да дисквалифицират и двамата пилоти. Прагматичност?

Нима спортната власт разполага с неограничен брой комисари, които за толкова кратко време да разгледат всеки възникнал казус? Та подобни срокове са неизпълнитими дори и за най-престижните автомобилни надпревари от Формула 1. Кога спортните комисари ще се разходят в закрития парк и се самосезират за всеки един автомобил, по които видимо има следи от контакт? Или им е по-лесно пилотите да свършат тяхната работа и да се изпокарат после в социалните мрежи. Състезателите са покрили изискванията – платили са си таксите, подготвили са автомобила и екипировката в съотвествие с изискванията, преминали са техническите и административни прегледи… време е и хората, от които зависи администрирането в шампионата да покрият изискванията, за които са назначени. От километри си личи, че липсата на заинтересованост убива желанието и ентусиазма на всички изрядни участници. До кога така? И после ще се питаме защо няма заявки и желаещи да се състезават в този абсурд.

Пилоти и отбори

Пилотите нямат лидер, който да ги представлява пред спортанта власт и да бди за спазването и защитата на интересите им. Те са самостоятелни бойни единици, в най-добрия случай група от по двама-трима. От тази ситуация, най-щаслива е федерацията (без значение нова или стара). При такова стечение на обстоятелствата тя има комфорта да прави експерименти, които се заплащат от всички (отбори, състезатели, публика). Дори в последните няколко години виждаме, че вместо да се концентрира върху решаването на проблеми натрупвани с деситилетия, федерацията стана организатор на автомобилни състезания.

Обръщам отново фокусът върху пилотите. Голяма част от тях не четат годишните наредби, не са запознати с допълнителните правилници. Някои от тях дори не познават флаговете. Голяма част не спазват спортния кодекс (дори не съм сигурен дали в шампионата има приет такъв), неадекватни са и така застрашават живота и здравето на себе си, своите колеги и все по-малобройната публика. Колкото и периферен да е шампионата на затворен маршрут, той не е училище. С малки изключения отборните тактики и анализи се правят вечерта под звуците на някоя поп-фолк парче в компанията на солидно количество алкохол. Не се гледат отборно онборд кадри, не се маркират грешки. За телеметрия е абсурдно даже да мислим. Ако някой недай си боже реши да даде съвет или направи забележка – то това се приема под формата на „Тоз пък ще ми каже как да си карам колата“.

Не става така приятели. Вие до голяма степен сте виновни затова, че в шампионата цари хаос. Промяната може да започне първо от вас! Бъдете критични към себе си. Вслушвайте се в съветите на по-опитните. Не приемайте всичко спуснато отгоре за чиста монета. Бъдете взискателни към спортанта власт и организаторите. Уважайте и пазете съперниците си. Без вас пилотите, спорт няма да има.

Трасета

Гледайки архивни кадри от 90-те години, може би ви прави впечатление че нещата не са претърпели промяна. В най-добрия случай настилката на трасето е нова. И докато автомобилите са претърпели огромна еволюция, то трасетата вървят в обратна посока. Този проблем е най-забележим, но и сякаш най-неглижиран. За неговото разрешаване е необходима авторитетна фигура на кормилото на автомобилния спорт, която да търси пресечна точка между местни общини и министерството на спорта. Градските трасета трябва да станат много по-безопастни за пилоти и публика. Събраните суми от годишни лицензи би било редно да бъдат пренасочвани към това направление, вместо с тях да се подържат живи други автомобилни дисциплини. Високите бордюри, стълбовете и найлонената лента отдавна трябваше да останат в миналото. Наясно съм, че подобно предложение е свързано с големи инвестиции, които организаторите не са в състояние да оправдаят, но липсата на план в никакъв случай не ознавача решение на проблема. Не бива да позволим някоя трагедия да ни накара да си отворим очите!

Мерки за безопастност. Писта София 2019 © Снимка LAP.bg

За да не бъда краен песимист, искам да завърша с нещо положително. Шампионата на затворен маршрут все още генерира голям интерес. Доказателство за думите ми са цифрите от последното ни живо излъчване на Писта Русе. Надпреварите в тази дисциплина са атрактивни, лесни за асимилиране от зрителска гледна точка. За съжаление обаче след втората обиколка почти всички автомобили са в различно темпо и все по-рядко ставаме свидетели на битки между пилотите. Решение на проблемите има, и то не е толкова трудно. Първото и най-важно нещо обаче е те да бъдат назовани, да има диалог и желание за тяхното разрешаване.

И тъй като съм чувал „Той не е слагал каска, тръгнал да ми говори за автомобилен спорт“ по мой адрес да поясня… Да така е, прави сте! Понякога обаче трябва да си без каска за да видиш картината в по-широка перспектива. Ако всеки се вгледа в себе си и се запита с какво може да бъде полезен, то сигурен съм че дяволът не е толкова черен.

П.С. – Готови сме да използваме трибуната, която имаме за по-широко дебатиране на посочените и други проблеми в шампионата на затворен маршрут. Не искаме и няма да оставим нещата така и каним всеки, който има позиция, гледна точка, мнение и предложения да ни гостува в подкастите.

„В спора се ражда истината.” твърдели старите римляни.