Затворен маршрут. Идеи и предложения (Част 1)

Последната ни статия „Бомба със закъснител“ провокира дискусия в страницата ни. Истината е, че очаквахме много повече хора да се включат. И все пак получихме няколко интересни предложения на редакторската поща, които ще публикуваме по-долу без редакторска намеса.

Здравейте,

Темата, която сте подхванали за спорта и в частност дисциплината „Затворен маршрут“ е доста интересна, но и доста обширна. Пише ви още един „страничен“ наблюдател, който не е „слагал каска“, ако не се броят клубните прояви разбира се.

Всъщност този въпрос има доста аспекти, които сами по себе си не са от значение, но всички са взаимосвързани и когато един или повече от тях потръгнат, то нормалния ход на нещата е да повлекат и останалите със себе си. Поради тази причина не бих могъл да отлича някой, който е най-важен или пък трябва да стане първо. Трябва да се работи комплексно по всички аспекти.

Въпреки това както и автора на статията е написал, в основата на всичко стои федерацията, независимо коя е тя, и нейната визия за развитието на дисциплината.

Какво е моето виждане:

В основата си все пак „професионалният“ спорт е бизнес. Клубното ниво е малко по-различно. Та на базата на това, трябва да се направи модел, който да е изгоден за всички страни (От федерация, през организатори, участници, спонсори, медии и не на последно място публика) и много важно също да е „cost effective”. Не случайно в целият свят се цели в това. От Ф1, през европейските шампионати, та до най-ниските класове. Инициативата разбира се трябва да е на федерацията, тъй като тя има всички лостове, за да свърши работата. И докато федерацията не проумее, че това е затворен цикъл, то нещата няма как да се случат. Има достатъчно много национални шампионати, от които може да се почерпят идеи, които имат място и у нас. Нека си оставят клас „Макси“, колкото и да е безсмислен той за спорта у нас, да си трошат парите за каквото им е кеф.

Как може да стане това, от действителната ни изходна точка, т.е. мястото, където се намира спорта в момента? Може би трябва да се помисли за намаляване на разходите и увеличаването на конкурентно-способността на участниците в отделните серии. Това е въпрос точно от компетенцията на федерацията, но основните неща са първо и най-важно, еднаквите гуми, както като размери и марка, така и като бройка. Нещо подобно на серия „Спорт“, която доста се напълни последните години и е може би най-конкурентната от всички. След това техническите изисквания или по-скоро ограничения за отделните класове. Като се започне от двигателите и се мине през скоростните кутии, окачването та дори и спирачките. Нима ако всички карат с максимално допустимо голям дросел няма да е по-конкурентно и интересно, вместо тези, които могат да си го позволят да карат безбожно скъпи дросели, валове, клапанни групи и т.н., а останалите да са стокови или нещо по-между им? Простото ограничаване на големината на дросела ще обезсмисли влагането на пари в страшни валове, страшни портове по главите, страшни генерации и т.н. Да, тези, които могат да си го позволят пак ще си влагат, но това им вложение няма да има стойността на пистата, което има сега. Същото е и със скоростните кутии. Защо в сериите „Спорт“, „Лада“ и „Туринг“ е необходимо да има секвенциални кутии? Нима ако всички са ръчни, няма да е вече състезание? Няма да е спорт? Няма да е „Престижно“? Какво ако всички карат с еднакви семи-сликове? И какво ако те не са точно Тойо, а някоя китайска марка? Да, ще са по-бавни, но това ще важи за всички. Защо трябва да се хвърлят безбожни пари за окачвания? Ако пък се стандартизира размера на гумите на разумно малък размер, то това от самосебе си ще доведе и до използването на по-малки и съответно по-евтини спирачки.

Ако федерацията успее да направи отделните класове достатъчно конкурентни, така че да не се знае предварително кой ще е победителят, освен ако няма някой технически проблем, то това неизменно ще доведе и до по-голям интерес от страна на публиката. Нарастването на интереса на публиката пък в един момент ще доведе и до реален интерес от страна на спонсорите. Друга също много важна част, медийната,  вече се подхвана от екип извън федерацията. Става дума за “Pitlane.tv”, които започнаха да отразяват според възможностите си, всички състезания и то в цялост. При създаването на необходимите условия и действителното нарастване на интереса към спорта, това неминуемо ще доведе и до развитието на медийното отразяване, което също е свързано с нейното финансиране, а и не само. Същото важи и за организаторите, както и за самите участници.

С две думи, федерацията трябва да осигури възможността на организатори, пилоти и медии, да могат да си платят таксите от по 5, 10 хил. или колкото стойност са успели да привнесат в спорта, за да могат всички в бранша да си направят парите за тези такси, след което да си ги платят.

Както казах темата е доста обширна и разноцветна, и няма как да бъде обхваната от един човек, но идеи и хора с идеи определено не липсват. Въпрос на желание е както от страна на федерация, така и от страна на участници, защото има такива, които в момента са на върха и това много ги устройва да си чешат егото, въпреки, че отстрани изглеждат дори смешни на моменти как се бият в гърдите, че са начело в блатото и едва ли не заради това по-малко миришат от останалите.

Много е несериозно непрофесионалисти от клубните шампионати, с автомобили на цената на четвърт, а понякога и на по-малко, от тези на професионалистите, да са на една-две секунди от най-бързите в „Затворен маршрут“ в съответните им класове. Да не говорим, че голяма част пък от професионалистите са много ама много зад тях.